автор: greeny

Слънцето гниещо разтваря се
в ковчега на вечното.
Прокълнато,
стене.
Там...
В святото. в нищото.

В чашка пластмасова
събира кръвта си -
част от предишен живот.
Стоманени ножици
пробожда в плътта си.
Разкъсва зората
на деня
нов...
Там...

...И ражда денят
във люлка подземна,
обвита от плесени.
И после угасва.
Завинаги.
За да види...
там...