автор: angar

Веднъж, за кратко някъде заспал,
сънувах че сме в залата на бал.

Момичета ме грабнаха - насън -
и ме изхвърлиха в нощта навън.

Ала защо, о Боже! Не разбрах -
с какво така се провиних пред тях?

Очите ли пламтящи не възпях?

Гърдите ли, приятни като грях,
в прегръдка с луда нежност не люлях?

От устните, изящни като стих,
нектар любовен малко ли изпих?

Но млъкнах примирен, че и насън
си знаех, че не съм, не съм, не съм!