автор: MaCTePa

- Аз не чета вестници.
При тези негови думи подскочих.
Въпреки че го очаквах. Всъщност, най-вероятно едва забележимо съм трепнал, но все пак очаквах някакво встъпление - многозначителна въздишка, тропане с пръсти по масичката, прокашляне, въпрос от рода на: „Нещо ново под Слънцето?"; или дори нещо съвсем обичайно за двама непознати сами в купето: „За къде пътувате?", или нещо за времето, знам ли... А той през цялото време мълчеше и с никакъв звук не издаде присъствието си... И изведнъж, точно в мига в който забравих за него - това признание, ни в клин, ни в ръкав. Свари ме абсолютно неподготвен и въпреки че го чух идеално, рекох:
- М-мм...Хкм! - прочистих си гърлото - Моля?!
- Аз не чета вестници!.. И телевизия не гледам. Слушам радио. Постоянно. Но само заради музиката.
Докато го казваше, за да прикрия смущението си бавно и внимателно затворих вестника, сгънах го о'две и го оставих на масичката. „1:0 за тебе, баце", рекох си наум, а оня вика:
- Сега слушам „Рейдиохед" и някакъв Ди-джей беше, „Заек под светлините на фаровете ти", Ра-
- Защо? - прекъснах го преди да е развалил всичко с английския си.
- Какво „Защо"? Защо слушам Ре-
- Остави музиката! Не обичам да говоря за музика. - чух се да казвам. Изплъзна ми се.
- Защо не четеш вестници?
- Аа!.. Ами защото - надявах се да се забави с отговора, за да създаде у мен чувство за временно превъзходство, но той си го изпя - има твърде много насилие, СМЪРТ! Войни - незнам-си-колко убити; Атентат - незнам-си-колко невинни жертви; Земетресение, Потоп, Ураган с галено име - щети за незнам-си-колко милиона,..а и жертви.., чиито брой все още се уточнява; Убийства, Побои, Кражби, Рекет, Проституция, Болести, СПИН, Рак - Смърт! Човек може да се побърка!..
- Не, благодаря! - подавам му следващата реплика с усмивка.
- Хм! Да... Или пък срещаш непознат във влака и се почва: „За къде пътувате?" - „За еди-къде-си." - „А, и аз съм за там!" - „Чудесно, ще пътуваме заедно!" - „Да... А откъде сте, ако позволите да попитам, моля?!" - „От Там" - „Ааа, знам го това Там. Бил съм там. Всъщност, минавал съм само оттам, но знам, че имате много добро от Това." - „Да, наистина имаме много добро от това ти, а и от онова ти..." - „Даа... Познавам еди-кой-си от Там. Вие познавате ли го?" - „Кой?!" - „Еди-кой-си на еди-си-кой-си незнам-си-какъв-си, занимава се с незнам-си-какво-си... От незнам-си-кое село е." - „Ааа, знам го. Не го познавам лично, но го знам кой е." - „Е, и?!.. К'во пра'и имам впредвид." - „Аа,.. замина. За еди-къде-си. Всички заминаха. Един за еди-къде-си, друг за незнам-къде-си, трети на Майна си Райна, никой не остана Там." - „Дааа, никой не остана Тук. Всички заминаха Натам. Всичко отиде по дяволите!". И се почва: „Ниски заплати. За кое по-напред?! За храна ли, сметки ли да плащаш: за ток, за вода, за парно, телефон..." - „Откъде измислиха тая безбожно висока такса за домашен телефон?!" - „Махаме телефона." - „Поскъпнаха цигарите - отказваме пушенето" - „И алкохола поскъпна." - „Ще пием нелицензирана отрова!" - „Цената на бензина постоянно скача, без видима причина, просто така!?" - „Няма да се возим. Продаваме колите. И без това искат данъци, застраховки, винетка..." - „Тръгваме пеш, или с колело, както е модерно на Запад. Защото и градският транспорт, казват, щял да поскъпне." - „А да се качват заплатите? Неее!" - „Пенсиите - смешни." - „Ами пари за култура, образование, бъдеще за младите..." - „Циганите не си плащат тока. Размирици." - „Престрелки по улиците. Мутрите се избиват пред очите на хората... и Полицията - безсилна!" - „Хората са се озлобили. Не се поздравяват. Не си говорят. Мразят се. Избиват се за нищо, за стотинки!" - „Всеки дърпа кокала към себе си, без да осъзнава, че щом другия пусне - край - политаш и в по-добрия случай си сядаш на задника."... Абее... Направо да полудееш! А аз не мога да разбера защо хората се оплакват НЕПРЕКЪСНАТО, след като я има ДАНИЕЛА. Не мога да разбера защо хората се тревожат, след като СЪЩЕСТВУВА Даниела.
Втрещих се. Тези негови думи ме сразиха окончателно. Дори мисълта ми спря. Нищичко не можах да си помисля, просто всичко ме връхлетя отведнъж. Какво откровение!? Просветление!
Преди да се опомня забелязах с периферно зрение появата на нечия сянка на вратата на нашето купе. Извърнахме едновременно глави нататък. На вратата бе застанал един полицай - грамаден мъж - и ни оглеждаше подозрително. Нищо не каза. Сканира моя приятел от главата до петите, хвърли бегъл поглед и на мен и си тръгна без нищо да каже. Спогледахме се и той сви рамене сякаш обявявайки с това въпроса за приключен. Междувременно влакът бе намалил скоростта и вече спираше. Осъзнало това, момчето скочи на крака, отиде до вратата, подаде глава навън, загледа се след току-що отминалия полицай, после се върна, взе си раничката, метна я на гърба си, каза „Довиждане!" и се изпари... В недоумението си полегнах на седалката за да го проследя с поглед, но вече го бях изпуснал. Върнах се на изходно положение и се загледах през прозореца. Бяхме спрели на някаква забутана селска гара дори без табела с име. Чаках да видя тоя льохман как слиза от влака, но той така и не се появи, а влакът потегли. Много странно!.. „Може да е слязъл от другата страна." - сетих се, но твърде късно и докато изляза и намеря прозорец в коридора, който да не заяжда - влакът вече се бе изнизал в някаква горичка. Върнах се на мястото си и запалих цигара. Помислих си: „Това ще влезе във вестниците по един или друг начин... Представи си: отварям утре вестника и попадам на статия за някакъв сексуален маниак, 20-годишен хлапак всъщност, който тормозел едно невинно 18-годишно девойче с постянни обаждания по телефона, следял я, причаквал я всяка сутрин когато тръгвала на училище, дори веднъж я заплашил с пистолет по думите на разтревожената и майка, която се отнесла към съответните органи на реда и сега въпросният младаеж е обявен за общонационално издирване. И тогава само аз и вероятно още някой друг непознат ще знаем, че всъщност зад всичко това стои една голяма, истинска, макар и несподелена ЛЮБОВ.

Оставих си цигарата в пепелника и взех вестника. Отворих го напосоки и се зачетох в някаква статия без да обръщам внимание на заглавието. Прочетох началото много внимателно, три пъти. После станах, излязох в коридора, отидох при прозореца, който вече бях успял да отворя и изхвърлих омразното нещо навън като мръсна котка.