Слова... Безсмислени:
като сухи листа, разпилени от вятъра,
изгорени, изчезнали преди да се появят.
Жестове... Безцелни:
Като лъч светлина, потънал в дълбините
на опустошена от фалш и лъжа душа.
Погледи... Безжизнени:
Като ехо в нощта, спомени за спомена,
сенки на чувства, преминали през плътта.
...Но мисълта, че те има, разпалва в мен
нова страст за живот, нови блянове.
Мечтата за теб ме връща на този свят.
Защото в очите ти открих цялата истина
за любовта, каквото и да означава тя :)
И моля те: прости ми детските погледи,
несръчните жестове, спестените слова...
Така безумно те обичам - до пределите
на всяка човешка болка и наслада, че
всъщност, няма за какво да те моля:
НЕ СЪМ СГРЕШИЛА В ОБИЧТА