автор: Anouk

Истината вчера осъзнах.
Зад нея дълго съм живяла.
От думата "любов" ме хваща страх.
Макар за нея да съм пяла.

Тя не е била при мен.
В чужда приказка било е да се случи.
При мен тази дума се закучи.
Защото съм си уличница. Кучка.

Било е времето, в което пях
за двама души пред камина.
Липсите ги хванаха. И оцелях.
Като песен май съм ги преминала.

Греят над мене отново звезди.
И светът се побърква бавно с въртене.
Пролетно вишната ще разцъфти.
И друго няма да има значение.