автор: Anele

Като лист хартия искам и се ужасявам
от възможността за писане по мен.
А почеркът дали ще бъде равен,
или пък хаотично раздробен?
Дали ще пишат с молив и ще трият
с гуми, свалящи защитния ми слой,
или мастило непознато ще разбие
на късчета изстрадалия ми покой?
Ако ще задраскват в мен пасажи,
как ли ще приема, изтърпя?
Или пък текстът никак не е важен,
за сметка на изписващата го ръка ...
Няма спор - животът е художник,
позира му човешката съдба -
да ми се случи всичко е възможно,
но не ме оставяйте във белота.