автор: Amphibia

Ароматът е прасковен. Червенеят витрините.
Сърцевидно накичени преброяват се чувствата.
Като гара без влакове този ден неусетно ще мине.
Дълги, бавни са сенките. Февруарски завръщат се.

По контура ми плисват се - тънки огнени граници.
Невъзможна за любене. Аз не съм Валентинка.
Днес нагарча ми името. И гримът не е празничен.
Не прилича на обич - прашна мръсна антика е.

Отеснява ми времето, а не сбъдва измислици.
Без пантофка си тръгвам. И звездите не са от стъкло.
Сутринта ще осъмне в очите на дрипава скитница
и на мършаво куче. След най-чуждия ден за любов.