автор: Rossa

С къшей хляб отгледах
и дете, и куче,
беден бях, но дадох
всичко що можах.
Минаха години
и така се случи
че дете замина,
аз пък остарях.
Кучето край мене
сàмо се навърта
гоня го, обаче
то едно си знай -
хранил съм го, значи
то ще ме обича
чак докато дойде
неговият край.

И сега се питам
аз ли нещо сбърках -
с къшей хляб отгледах
и човек, и пес...
Със любов ме гледа
кучето в очите,
а синът не праща
ни писмо, ни вест.