автор: atinasa

Затвори очи.
...и капките дъждовни затропват по перваза
като сълзи, падащи върху легло,
мелодиите им се сливат в поток
и бавно, като пръсти молещи
галят прозореца ти хладен
и безвъзвратно се оттичат в пороя
на призрачната нощ...
Часовникът, безспир, отмерва
частиците на вечността
и тихичко, без да усещаш,
разрязва твойта самота...
Танцуват изящно в тъмата на стаята
магически сенки и пламъци огнени,
стопяват се в теб с нежно въздихание...
Притихнал...
Усещащ...
Не търсиш,
очакваш ме...
А аз съм до теб.
Позна ли ме?