автор: ole72

В зимата мечка съм, зимния сън-
мое убежище, зимна не съм.

Цъфналопролетна, клюмнала в студ.
Зимата как да прокудя от тук?

В шапката-къща ума ми се сви:
охлюв-кравайче сладко си спи.

Гледат очите мираж сред снега:
грейнала пролет, как да ги спра?

Няма ли свършване този сезон?
Искам си бялото в другия тон:

птички да пеят, гора да шуми!
Зимо, прибирай си сивите дни!

Чакам кокичето, с нежния стан,
да изкатери твоя Монблан.

И да забие пролетен флаг:
южния вятър да стане монарх!

Зимния сън продължава уви,
но ще се сбъдне напролет, нали?!