Тъжни залезни лъчи шарят есенни гори.
Вятър вее клони позлатели и
златни сълзи в короните тежки
нашепват за вятърно дни отлетели.
Гора на сенки и жълти мъгли-
млада скитница с прошарени коси,
изгубила и последните рубинени зари,
с корени,но без криле-
всички птици прогонила далече.
Гора и вещица в танц без песен
кърши тяло в белези на ранени мечти…
Луната неизгряла,няма и звезди…
Има само есен,тъжна есен.