автор: Izvor

Небе без ум (... от чудо все му скимва! ;) -
по тънката рекичка се издухало,
градчето тук посукала с нозе-бразди...
Осъмнало "на крив пресéк" чучурчето.

Понесла се рекичката, нежалеща
покой (... ни шемет, като мене "хлопнат";)
по континента стар - далеч, далеч на запад
от твоя град-сърце с река-аорта...

................................................................

... но мен на зеленчука ми не пука,
набъбнал сред леха-мерак до стръмно :)
Що време ми не дреме на улука,
настръхнал от капчуци (... нека гръмне! ;)

Аз зная, че когато чакаш Пролет,
поток от лудост - в тебе ще се влея...
И няма да се спра, докато с огнен вал,
по ток от струни в цвят не те разлея!!! * ) ) ) ) ) )