автор: rajsun

Ог житейски неволи,
и от лоши очи,
Бог да пази, но моля те,
да се пазиш и ти.

За да бъдеш усмихната,
да се криеш от тях -
подарявам ти стихчета,
във които живях.

Всичко мине-замине,
но светът, променен,
като твоя картина
ще остане у мен.

Дето все не достигат
две-три важни черти.
Ох, ела, довърши го
този странен ескиз.

Като спомена, в който
ще те чакам докрай.
Знам, че няма да дойдеш,
но поне обещай.