автор: bogpan

"Навеки живите изгубиха
на мъртъвците пътя
и стоят самотни"
С. Куазимодо

Повярвай ми
аз зная, че мъртвите
не се завръщат и никога
не са си тръгвали
забити в мойта кост.
Тъгувам като нощ
и се поклащам като залив.
А домът се напуква…
Дъхът се превръща
във сол по стъклата.
Избор няма.
Привидност е да намериш
път в омразата - самотна.
Път на кръгове -
затворени,
затворени.
Забрави очите си.
Те виждат минали образи.
И полети.
С крилата на мъртвите.
Те няма да будят
малкото момче, което е заспало
окъпано във небесата.

Мъртвите избират