автор: glishev

Пиршеството (и пътуването из епоса) продължава. Финсбургското отклонение. Думите на датската кралица. Екскурзовод: Манол Глишев



XVI

В ХVІ част на "Беоулф" започва така нареченият "Финсбургски епизод". Това е отклоненение от основния сюжет на поемата, в което се разказва за стара свада между датчани и фризи. Рамката отново е "разказ в разказа". В случая със Сигемунд и Херемод (ХІІІ част) един от завръщащите се датчани пее пред другите. Тук придворният поет на крал Хротгар пее пред събраните датчани и гаути.


Всеки от тия, дошли през морето
с Беоулф дар скъпоценен получи
там от ръцете на краля прославен.
Вождът им даде и откуп достоен
в злато за техния сродник загинал -
сетната жертва, убита от Грендел(1).
Звярът охотно би всички разкъсал,
Божия воля и силата мъжка(2)
ако не бяха въспрели Съдбата.
Господ тогава - а тъй и до днес е! -
властваше сам над животите людски.
Ето защо мъдростта най-добра е,
също и ум предвидлив за човека.
Радости колко и колко несгоди
всекиго чакат в живота размирен!(І)
Песен тогава започна под свода
на господаря, потомък на Халвдан(3);
арфа звучеше със словото редом.
Радост събуди певецът на Хротгар
в залата, стихове сръчно редейки
как се сразиха датчани и фризи(4).
"Скилдингът Хнефа, героят на Халвдан,
беше обречен сред фризи да падне(5).
Скръбна бе Хилдебурх, без да пожали
чуждата скръб(ІІ), че - невинни! - изгуби
чедо и брат във играта жестока
с копия остри. Пронизани бяха
в боя и Участ човешка ги грабна(6).
Знаеше всеки защо дъщерята
Хокова(ІІІ) своята орис оплаква:
беше видяла в зората следнощна
мъртви любимите свои - убити
там, дето радост бе виждала само!
Битката в залата(7) грабна и тия,
дето на Фин бяха в храбрата свита.
Тъй че не можеше той да се бори
повече с Хенгист и с меч да опази
своите сетни достойни другари.
Мир им предложи: датчаните щяха
място да имат в чертога оспорван,
също и власт над страната на фризи;
С дарове почит на датските гости
щеше на Фолквалд синът да отдава:
пръстени златни мъжете на Хенгист
щяха да имат от краля фризийски,
сякаш са негови близки другари,
влезли за радост в дома му обширен.
Сключиха клетва, че в мир ще живеят
двете дружини. А Фин даде дума,
заедно че ще царува със Хенгист,
с мъдри съветници, в сговор и вярност.
Датските гости че няма да дирят
мъст за убития вожд обещаха.
Тъй се смириха тогаз пред Съдбата
фризи свирепи и датски герои,
нямаше никой лукавство в сърцето(8).
Ако фризиец пък само припомни
тая омраза, донесла клането,
мечът ще сложи печат върху него.
Клетвите свършиха; сетне пък злато
всеки получи. А храбрият Скилдинг(9)
легна на своето огнено ложе.
Всички съзираха кладата ясно:
с черни съсиреци, с хладно желязо,
с мъртви герои, избити жестоко
беше отрупана; пламна свирепо.
Хилдебурх рече сина й до Хнефа
там да положат, до чичо му храбър;
двамата редом на пепел да станат.
Сетне оплака ги с думи горчиви,
страшна скръбта бе край смъртната клада.
Вдигна се огнен език нависоко,
мигом обгърна купа(10) с мъртъвците;
плът зацвъртя, кръв избликна от рани(11).
Алчно поглъщаше кладата тия,
що й изпрати войната свирепа.
Туй бе цветът на датчани и фризи.

-----------------------------
Бележки към текста
[1] Откуп за живот или weregeld. У древните германски народи се е изплащал или при убийство (за да не се изложат убийците на преследване и мъст), или за паднал на служба воин - като "обезщетение".
[2] Силата на Беоулф.
[3] Хротгар.
[4] Тук няма пропуск в ръкописа. Както в епизода със Сигемунд и Херемод (Б. ХІІІ), така и сега, макар и по-подробно в сюжета е вплетена песен за Фин и неговото клане. Епическият поет, разчитайки, че слушателите му са запознати с историята (от нея е запазен фрагмент и извън "Беоулф", наречен "Битката във Финсбург"), просто излага главните моменти.
[5] Точното въстановяване на разказаната история е невъзможно, но между изследователите е приета следната рамка. Фризийският владетел Фин, син на Фолквалд, е женен за датската принцеса Хилдебурх и има син от нея. Датският крал Хнефа (или Хнеф), брат на Хилдебурх, гостува със свитата си на фризите. По някакъв повод между фризи и датчани избухва кавга в дома на Фин. От така наречената поема "Битката във Финсбург" става ясно, че фризите са нападнали гостите си през нощта, което придава на целия разказ в "Беоулф" смисъла на спомен за справедливо отмъщение от страна на датчаните. Синът на Фин и самият датски крал Хнефа са убити в сражението. И от двете страни падат много жертви. Фризийският крал Фин и новият датски водач Хенгист (може би син на убития Хнефа и брат на Хилдебурх?) се съгласяват на примирие. Погребват мъртвите, заклеват се да не търсят отмъщение за жертвите си и остават заедно в дома на Фин. Това е от особено значение, защото по принцип е ужасен позор да не се отмъсти за убит владетел. В този смисъл датчаните правят по-голяма отстъпка, още повече, че са несправедливо нападнати. По-нататък ще стане ясно, че мисълта за отмъщение все пак не напуска новия им водач Хенгист, което може би му струва и живота. Хилдебурх изгаря на клада сина си и своя брат. Това не е краят на разказа, който продължава и в следващата част на "Беоулф". Поетът нарича Хнефа с името Скилдинг (също и "герой на Халвдан") като синоним на "датски крал", но Хнефа не е от потомците на Скилд, а по-скоро принадлежи на по-стар кралски род. Същото се отнася и за Херемод от вече споменатия предишен вметнат разказ. Родословието на Скилдингите е изложено в Прелюдията в началото на "Беоулф".
[6] Участта отново е самостойна сила, която тласка хората по своите пътища.
[7] Битката става под покрива на двореца на Фин. Хенгист е воин (и може би син) на Хнефа. "Синът на Фолквалд" е самият Фин.
[8] Тоест Фин и Хенгист щ управляват заедно в двореца на Фин като нито фризите, нито датчаните ще търсят мъст за жертвите си. Който се опита да поднови кавгата, ще бъде убит.
[9] Хнефа.
[10] Купчината трупове на кладата или високото място, избрано за място на кладата. В края на поемата има описание на хълмче, върху което е издигната кладата на самия Беоулф.
[11] На английски раните иносказателно са наречени "ухапвания", "bites". Впрочем, не би трябвало от раните на мъртъвци да бика кръв, но поетът или има предвид, че кръвта е кипнала в огъня, или просто си служи с прекалено сгъстяване на боите, за да засили впечатлението от картината.

Допълнителни бележки
І. Отново имаме кратко отклонение за сентенция и нравоучение.
ІІ. В случая повторението е нарочно - Хилдебурх изпитва страхотно силна скръб и тъкмо заради това не жали скръбта на другите.
ІІІ. Хилдебурх е "дъщеря на Хок". Тъй като тя е и сестра на датския крал Хнефа, Хок очевидно е баща на Хнефа и по-стар датски крал.


***


XVII

Фризи и датски бойци уморени
тръгнаха после по пътища дълги -
всеки в дома си отиде накрая.
Хенгист остана у Фин да зимува
(имаше мир между двамата вече);
искаше той да потегли за вкъщи,
ала морето ту беше сковано
в ледена риза, ту мяташе страшно
сиви вълни под свирепия вятър
Тъй се измина годината цяла
там, във човешките зали високи
и небесата се пак проясниха.
Зимата свърши, разцъфна земята;
гостът-скиталец поиска да тръгне(І)
(с повече радост би мъст той потърсил -
тайно размисляше как да направи
тъй, че да влезе пак в битка със фризи).
Ала и него Съдбата отнесе:
Хун го прониза с блестящия Лафинг(ІІ),
с меча прочут сред народа фризийски.
Свърши се тъй с благородния Хенгист.
Сетне свирепия Фин сполетя го
същия дял - острието желязно.
Гутлаф и Ослаф(1), научили всичко,
бързо преминаха пътя моряшки
с мъка в сърцата и мъст във ръцете.
Падна Фин, сетне чертогът му пламна,
плиснаха кърви на фризи тогава.
Хилдебурх взеха обратно датчани.
В кораби сложиха цялото злато,
всичко, което намериха, взеха
те от земите на Фин като плячка.
И през морето прибраха жената
пак у дома й, в пределите датски.
Тъй се приключи мъстта им за Хнефа."
Свърши поетът със своята песен.
Радостен беше пирът във чертога,
вино(ІІІ) изнесено бе за бойците!
Кралят седеше със своя син братов -
верни си бяха във дружба и родство.
Беше кралицата Уелхтеов близо.
Унферт, мъдрецът, в краката на Хротгар
вече бе седнал. Там знаеха всички
той че е смел, но му нямаха вяра
в боя щом блеснеха мечове остри(IV).
Уелхтеов каза на Скилдинга властен:
"Пий, господарю, от пълната чаша,
радвай се дълго на своите гаути,
щедър бъди към добрите си гости
с дарове скъпи и с думи любезни.
Зная, че имаш ти вожда им славен
сякаш твой син е по кръв и достойнство.
Весел бъди във дома си свободен,
често раздавай на свитата злато,
докато можеш. А щом като дойде
вече редът ти да срещнеш Съдбата,
нека родът ти страната владее.
Знам, моят Хродулф(2) защитник ще бъде
верен на нашите млади потомци,
щом твоят дял от живота приключи.
Той ще закриля чедата ни с радост,
щом си припомни как ние го взехме
в дните, когато бе слаб и нещастен,
тъй че да има днес почит и слава."
И се обърна кралицата сетне
към синовете си Хредрик и Хродмунд,
дето седяха наред със бойците,
а помежду им бе Беоулф Гаута.

-------------------------------------------
Бележки към текста
[1]Повечето датски и фризийски воини са се разотишли за зимата по домовете си. Датският вожд Хенгист остава при владетеля на фризите Фин може би като заложник. Макар че постоянно мисли за отмъщение (заради убийството на предишния датски крал Хнефа), той не нарушава клетвите с Фин. Когато най-сетне си тръгва през пролетта, Хенгист е убит от фризиеца Хун. Новината за това сетно предателство на фризите достига Дания и новите датски предводители Гутлаф и Ослаф най-сетне се появяват, убиват Фин и приближените му, взимат съкровищата му и отвеждат многострадалната Хилдбурх обратно у дома, в Дания. Справедливостта е въздадена.
[2]Хродулф е племенник на "настоящия" към момента на основния сюжет датски крал Хротгар, с когото по-късно се скарва. Оттам и тук-таме срещащите се намеци за съдбата на двореца Хеорот. Хродулф е по-възрастен братовчед на синовете на Хротгар и Уелхтеов - Хредрик и Хродмунд. Както Хротгар, наследявайки брат си Хьорогар (или Хеорогар - виж Прелюдията), се е погрижил за сина му Хродулф, така сега от Хродулф се очаква един ден да бъде закрилник на синовете на чичо си. Очевидно кралицата се тревожи за лоялността на своя племенник към синовете й и нейните думи едновременно го ласкаят и заплашват: кралят е приел героя Беоулф за свой син, с което между другото го задължава да закриля новите си "братя" - датските принцове. Ако Хродулф ги заплаши, вероятно ще си има работа с Беоулф. Има нещо изключително женствено и въздействащо в речта на Уелхтеов. Може би и тя, и кралят са недоверчиви към Хродулф, но кралицата успокоява своя съпруг и се обръща с най-искрена молба към "заподозрения" като го уверява в добрите си чувства. "Нейният" Хродулф не би трябвало да остане безразличен към грижите на царствената двойка… и към пламенните увещания на владетелката, макар че накрая става точно така.

Допълнителни бележки
І. При момента с изминаването на зимата за Хенгист и Фин в самотния дворец във Фризия можем да кажем нещичко по въпроса за времето в поемата "Беоулф". Някои специалисти твърдят, че епическият поет не е владеел художествения апарат, с който да изрази преминаването на време, защото по-нататък в поемата изтичането на петдесет години е споменато просто така - едва ли не между другото. Може би фрагментът със зимата тук показва, че в монашеската си килия нашият анонимен нортумбрийски поет (като наистина добър в занята си) е можел да направи с времето каквото си поиска, но го е правел когато си поиска.
ІІ. Лафинг - блестящият меч на фризиеца Хун. Според друго тълкуване на оригинала воинът се казва Хунлафинг, а мечът няма име.
ІІІ. Виното е скъпо, рядко питие, което се пие само при особено важни случаи. Тук - победата на Беоулф над Грендел (и може би задаващата се реч на кралицата).
IV. Тук Унферт е поставен в краката на краля, тоест на почетното място на съветник (или шут), но далеч от почетните места на бойците по пейките. В частите от IV до VI той се подиграва на Беоулф. Тук вече е мъдрец и поетът добродушно се подиграва със смелостта му, точно както вече е направил и самият Беоулф.

Continuendum...

_________________
Предишна част: Беоулф XV
Следваща част: Беоулф XVII