Не разбирам защо
Е тази тъга в мен
Не разбирам как
Ме държи в плен
И сякаш слънцето падащо
Кара нещо в мен да умре пак
Не разбирам какво
Но нещо ми тежи
Нещо дълбоко
В мен пищи
Нещо ме смазва
И сякаш душата ми размазва
Чувствам болката аз
Дълбоко в душата си
Не знам защо е тя такваз
Но усещам в сърцето си
В душата си тревожна
Сякаш нещо ме убива
И щастието ми безжалосно размива
Моля се в ноща
Под сребърната зорница
Да намеря искрица
В себе си надежда
И съдбата със своите тънки пръсти
Хванала кълбото прежда
Да изпреде моят живот
С щастие да го прекръсти
И да мога аз отново
Дори без повод глава да вдигна
С усмивка отново света да погледна
Не знам къде ще мине пътя ми
Не знам накъде ще продължи живота ми
Но се моля
Да мога да взема завоя
Душата ми да намери утеха
Под някоя стряха
Искам да мога без уплаха
Да съм с теб любими
Моля се...разбери ме
И прости ми
Терзанията не личими
Страданията не победими
Влезли в душата ми неволно
В сърцето болно...