Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 2
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: vlakant
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлед хиляди години сън...
раздел: Есета, пътеписи
автор: abc

Открих я. Онази старата - тъпкана, унижавана, свита и непорочна. Тя се върна в мен. Защо? И аз не знам.
Може би иска да ми каже нещо...

Спомних си как я приспах - с Инжекцията на Живота. Силна и... неповторима - заспива нещо въте в теб и се ражда Новото... красиво и така... неуловимо. Аз заживях с него. Превъзмогнах лошите спомени, усмихнах се на лошите хора, забравих за лошите дела и дори успях отново да бъда добра... и Истинска. Както преди. Защото хилядите малки болки заспаха. И дойде епохата на Големия Сън, в който се събуди... Детето.
То бе пораснало твърде рано. Но днес отново е малко. И беззащитно... и отново го е страх от света - онзи с черните големи ръце, които го сграбчиха преди и го отведоха в мрачната и страшна дупка за дъ-ъ-ълго, дълго време. Толкова дълго, че когато излязох от там бях абсолютно сляпа - не виждах усмивките, радостта, Светлината, а само нещата, които ги засенчваха. Толкова сляпа, че самата аз се превърнах в сянката на кълбо от болка - невидима, свита и плачеща... със сухите сълзи на Мрака.
Забравих коя съм. Попитах къде съм, но на невидимото никой не може да отговори. Това подготвителен курс към Рая ли беше или предверието на Ада? Споменът се пилееше пред очите ми, а след мен витаеше старото минало. И накъдето и да се обърнех виждах само... тъмната страна на Слънцето.
И, дявол да го вземе, дори не знаех колко ме боли, когато сама на себе си обръщах гръб... Едва сега разбрах. А аз не мислех, че съм толкова груба и жестока... - с околните и мен. Дори не виждах с колко болка обстрелвам хората около себе си. Чак сега осъзнах.
И тук се роди Тази - която съм днес и, в която Животът е лудо влюбен. И, която вижда красивото във всяко зло. Дири Човека и в звяра. Радва се и се смее отново. Бди над околните и чувства как и те бдят над нея. Онази, която скъса с омразата, злобата и болката и реши да продължи да Живее Истински - както й бе показало Небето, в което едва сега се съзря. И се позна.
Оттук всичко е ясно - Животът е сладък... солен, но прекрасен... и пълен с много уроци. Падах, но с вяра в очите изпарвях душата и заедно, ръка в ръка вървяхме напред, и само напред. Без да забравяме, че лошото остава в миналото, а то е само зад нас. Подскачайки радостно, с усмивка се сбъдвахме в сегашното.
Но днес, когато харесвам тази, която съм, пак се събуди онази приспаната, старата... След хиляди години сън. И двете се сбиха - разменяха си обиди, нараняваха се, удряха, а Аз отново безпомощно стоях отстрани и ги гледах... Когато всичко свърши и трите разбрахме, че това е глупаво и се опитахме да забравим какво се е случило. Но едва ли ще успеем, понеже нищо вече не е същото... И няма да бдъе по старому.
... Сега не знам коя съм. Сякаш една частичка от мен се готви да отлети надалеч и да ме забрави... Вече го направи.
И ето ме днес, отново пред вас,
и тихо се питам коя съм -
новата, с добра и светла душа
или старата - детето на Мрака?...........


Публикувано от BlackCat на 07.02.2006 @ 19:45:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   abc

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 23:59:47 часа

добави твой текст
"След хиляди години сън..." | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: След хиляди години сън...
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 07.02.2006 @ 19:57:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) а аз вярвам, че злото е само нееволюирало добро, че хармонията и мирното съжителство на светлина и мрак са възможни, както и че всеки сам непрекъснато избира как да се държи и да мисли :):)

Така че, ти си това, в което се превръщаш ...

Поздравления за текста, съдържа дълбок смисъл и предизвиква към себевглеждане!


Re: След хиляди години сън...
от desiteneva (desiteneva@hulite.net) на 07.02.2006 @ 21:07:18
(Профил | Изпрати бележка) http://osinoviavane.com
Аз пък си мисля, че това дете на мрака никога не е съществувало. Просто е било на сянка, това е. Защото, който носи светлина в живота на другите, не може да я държи далеч от себе си.
И изобщо, кой казва, че русалките не съществуват? Аз познавам една такава, малко объркана русалка. Държала съм я неведнъж за ръка...
Ако се налага и за опашката ще я дърпам към повърхността. Макар, че сигурна съм - и в нейното дънно царство растат много екзотични корали...
- Чик-чирик, чик-чирик - изплака пилето. - Що за твар съм аз? Малко съм и рошаво, полуоскубано и мокро. А и ми е толкова студено. Сигурно съм най-грозното пате.
- Здравей мое малко лебедче, как мина зимата? Толкова си красиво, а мократа ти перушина бести на слънцето...

Просто стой повече под слънчевите лъчи, за да се отразят сълзите ти и да се превърнат в прелестен блясък върху крилата ти...

И все пак. всички грозни патета стават лебеди един ден, а всички малки русалки порасват и се превръщат в принцеси. Теб кое те кара да мислиш, че е възможно обратното?

С обич наопаки, на така, на иначе и на незнам къде си:
Слънчева кака, булка, мама Деси


Re: След хиляди години сън...
от liastovicata (liastovica@all.bg) на 07.02.2006 @ 22:46:47
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
!!!!!