автор: Aerol

Хайде, стига старче! Зарежи този ужас! Днес е времето на бездушните и ти ще трябва да го признаеш.
Хайде, стига вече! Това е забавлението. Не си ли чувал, че френските благородници обичали да се чукат с любовниците си след някое гилотиниране? Старите римляни също си падали по половите игри по време на гладиаторските битки. Нищо ново няма тук. И след твоята смърт ще пируват, и ще прелюбодействат блудните. Хайде, изтрий сълзите си! И повярвай: такъв е светът. Затова не обичай. Този свят не изглежда прекалено отзивчив и аз силно се съмнявам, че ще го натовариш с проблемите си, ако решиш да се самоубиеш. Ставай! Толкова неща не съм ти казала. Хората се задоволяват само с онова, което не им принадлежи. И стига с този Бог! Хайде, ставай старче! Какво, ще бягаш ли? И къде ще идеш? И как ще избягаш от себе си? Честно казано за старците никога не знаеш кога ще се сблъскаш с абсолютното им невежество. Нима не знаеш, че човек от себе си не може да избяга? Защото където и да отидеш отнасяш със себе си и главата си, и сърцето си...
Хайде, спри старче! Бързаш в грешна посока. Няма да стигнеш. Париж, Париж е твоето място. А може би Венеция. Я виж каква жена минава. Кажи и нещо, ти умееш да говориш красиво, нежен си. Я, каква е тази дълбока бръчка на челото ти? Ти си стар вече, приятелю, а знаеш ли колко е страшно когато по пътя си срещнеш новата нощ: всички грешки ще те заболят. Долу е преизподнята, ако идеш , ще плуваш в морето на душните стихии и любови, дето не един продавач на цветя и емоции, не един ловец на впечатления и измислени веселости се е удавил. Там е големият грях. Злото е скрито в друго лице, за да не прилича на себе си, иначе блудниците го взимат за собствения си страх.
Хайде, спирай ти казвам! Недей отива! Ако пак съгрешиш и тебе ще прокълне дарбата, дето не знае що е спиране или покой. Тя, не оня поет с пиратска душа, тя е виновна. Париж е твоето място, старче. Или Венеция. Прокълнатите градове на студените дъждове, кулите, водата и класическата любов.Там ,там искам да обичаш. Тръгвай за Париж, приятелю! Тръгвай за Венеция. Време е, старче. Ти си езичник. да те пазят всички божества на вероятностите и нетленното. Ако питат за тебе ще кажа, че на прокълнатия ръцете му се вкочанили, че Париж и Венеция заплакали за теб безутешно. И то само защото не си искал да повярваш, че всяко пришествие след първото се нарича грях.
Хайде, сбогом приятелю. Полудувай с Париж, помечтай с Венеция. А аз малко по малко ще те забравям, докато един ден повярвам на злите езици, че това е невъзможно...