автор: Blaze

Очите ще затворя.
Сълзите си ще спра.
Сърцето ще забравя,
но любов ще ме гори…

Лъжите ще заключа.
Мечтите ще оставя.
Лицето ти ще галя
дори да ме боли.

В косите ти ще дишам.
Ръцете ще прегърна,
устните ще тръпнат,
а дъхът ще зачести…

"Защо не ме обичаш?
Защо от мен си тръгна?
Защо не ще се върнат
щастливите ни дни?"

Тихо ми прошепна,
а след това заплака
и сложи тя ръка
на моето сърце.

Туптеше то вълшебно-
разпалено във мрака
и сякаш бе сълза
в очите на дете.

Горчиво и горещо,
оставено да чака,
оставено само
във есената нощ.

Сърцето ще заключа,
но очите ще заплачат…
… и казах само: "Сбогом,
сбогом, лека нощ!

Blaze