автор: starec

Очите ми останаха в моравата,
сърцето ми от търсене изстина.
И ето ме, готов съм за забравата
край малката трилистна детелина.
Че другата, с четвъртото листо,
ръката ми така и не откъсна.
Тя може би е в скъпото бистро,
стои като надеждата до късно?
Или вместо с наивен романтик
късмет е споделила с богаташа?
Не всеки има своя звезден миг,
малцина са с рубинените чаши.
Очите ми останаха без сила,
душата ми на възел се навърза,
и сам тогава с тушово мастило
четвъртото листо прибавих бързо.