Във памет на сестрите ми пребити със камъни - накрая си признавам:
Исус не беше никакъв спасител -
аз трябваше докрай да го спасявам.
И го спасявах всяка нощ, в която
скимтеше - сякаш искаше да суче.
Ако вън него има нещо свято -
тогава с ореол е всяко куче.
Ако във него нещо свято има -
от мен ще е прихванал малко нежност.
Обезсмъртен до грешното ми име
по-късно стана Вяра и Надежда.
Но не Любов! Исус Любов не стана.
/Навярно го целунах много късно./
За да го помня като жива рана
със поглед хвърли камъка от кръста.