автор: meiia

С тези две ръце ще омеся
съмнения, страх и поличби.
И бялото, ризата на обесен,
с вятъра в шумни гонитби
да пърха като птичи крила,
по които полепнал е югът.
Птица, приличаща на стрела,
и на плуг подивяващ. Плугът
по мълчано млечнобяло небе.
Сякаш Бог снега разпилява-
пудра захар по носле на дете.
Усмивка. Болка-да те изболява.
И в крина брашно е светът.
Съдбата закопнява да бухне
в мен. Но ръцете ще спрат.
От надежди по тебе съсухрени.