Знаеш, всичко е трябвало
да се случи така.
Цял живот - междучасие,
за да дойдеш сега.
Да не търсим причина
и да си помълчим.
Виж, то страшното мина.
А какво предстои -
знае онзи отгоре,
но и той си мълчи.
Ето - давам ти огън,
ти ми носиш вълни.
И земята най-сетне
ми прилича на дом.
Стига вече заменях
за кокошката - кон,
похлупак - за гърнето
и любов - за баир,
и за суша - морето.
Аз не знаех дори,
че светът и да има
точно сто имена,
носи твоето име.
Набедих любовта,
че е кучка и прочие.
Как можах ми кажи...
Виж, това многоточие
гледа с твойте очи
и така ме обича,
че ми спира дъха.
И е много различно,
и не искам да спра.