автор: regulus

Ти пак си тук, мой Ангел безтелесен!
Крилете ти над мен със снежен звън
небето режат. С кротката си песен
прати ми кратък сън!

Встрани лежат ръцете ми безценни.
Запушен нос процежда грапав вой
насам-натам в останките ми тленни.
Дари ми грам покой!

Окото ми, червено и подуто,
издирва нещо в белия таван.
Надничат сенки рехаво, нечуто.
За миг задръж ги там!

Води от мен далече светлините.
Нирвана в пустота ми пожелай.
След четвърт шепа хапчета изпити
надежда обещай!

Върви пред мен, мой Гений многогласен!
Приспи ме тук. Лети освободен
нагоре в Небесата безпристрастни!
Моли ги и за мен!