автор: rajsun

Мисля за теб и ми е тъжно за двама.
Но тъгата е светла и чиста.
Губя нещо, което нямам.
Никой, оставам без нищо.

Дойдох и не влязох. Постоях на крака.
Не бях на сърцето, а на очите ти гост.
И не бях от високите гости, а средна ръка -
нито отговор, нито въпрос.

Но докато белият свят ти е дом,
докато си жена, жив докато съм - чакай.
Защото това,
дето нощем го виждаш в прозореца,
не е луна,
а забравената ми шапка.