автор: pc_indi

на дъщеря ми

Аз те гледам,моя нежна и мила
и сякаш себе си виждам във теб,
-в погледа ти,пълен с нежност и сила,
а при нужда-студен като лед.
Стоиш пред мен като огледало
-копираш всяко мое движение.
Цялото ми същество в теб се е сбрало
-ти си моето неповторимо повторение.
Всеки мой жест и постъпка
се връщат към мен като ехо.
Ако съм направила грешна стъпка
и твоят път не ще мине леко.
Ти си като сателитна антена
-улавяш добри и лоши сигнали.
Ти си пълна с чувства вселена,
която моите клетки са създали.
Чрез теб,моя мила,аз съществувам,
кръвта ми в твоите вени тече.
И сънищата ти дори сънувам,
мое красиво и умно дете!
Нека Бог бъде винаги с тебе
в живота суров и нелек!
Вярата е най-добрата потребност,
за да станеш Добър Човек!