Птиченцето ми. Всъщност не е мое, но някак е по- лесно да приобщя себе си към него понеже чувствам огромна пълнота в сърцето и дните си. Вече е герой от филм.
Е не е някой голям и направен с умения, но пък е събрал много любов и весели моменти. Артиста не е скъпо платен и не умее да дава автографи, но за това пък винаги се движи важно и събира овациите на цялото семейство и половината рода . Химикал знае да държи и добре се забавлява с него за моя сметка . Взема го в клюн размята го и го мята на земята след което очаква да му го дам за да ме провери колко съм пъргава. Разсейва се по- бързо отколкото на мен ми омръзва играта , но пък устремено потегля към следващото занимание. Реагира на "Не" въпреки, че не му е по сърце . Интересен счетоводител е, точен в сметките си на липсващ елемент от играчките му. Притеснението се свежда в това да го потърси на земята и да ме гледа очаквателно. Има и изключения глътнати с особено задоволство макар и не получил одобрение. (90- това се изписа от подскока му върху клавиатурата) и може би цената на камъчето от обицата което погълна играейки си с ухото ми. Понякога ми се струва , че отговаря когато му говоря или поне си плещи нещо, но че ме наблюдава съм сигурна. Дори и сега придрямвайки на кутията с дискове следи движенията ми. Опа главичката му натежа и се опря до крачетата. Ами така е трябва да ги научи да не настъпват химикала когато му се иска да го вдигне. И целувки дава, но той си знае защо понякога само е склонен да ме ощастливи. Такъв един перушан неопитен, но любопитен може да обедини и развесели доста хора, желаещи поне миг да го наблюдават. Миг в който се пропускат много подробности, но осмислящи се подробно наблюдавани на филм заснет не професионално и не от опитен артист.