автор: poison

Ще отъпча тревата по двора ти.
Ще оставя следи по вратата.
Ще отворя очи - за пред хората
и сама ще дочакам луната.

Щом заспиш ще усетиш очите ми -
впити мисли в твоята сянка...
Като в сън... Като в сън,
само че боли -
сладка болка те прави реалност.

Леко дишаш до мен...
Топъл дъх ме изпълва
и ме кара да вярвам в мечтите си.

Не, недей се събужда.
Остани... Остани...
Не ме хвърляй отново
в реалния свят.