автор: pisana

Напуках се от самота,
като момче облякло женски дрехи,
като момиче себе си раздало за пари,
и като кучето очакващо с човек
най-хубавите си моменти.
Напуках се в очакване
и вече ми тежи.
Извивката чертаеща гърдите
потръпващи за ласка, не мечти
изписали трапчинки на годините.
Напуках се и да живея,
а цяла се родих
с желание поела глътка въздух.
Чертаеха по мен следи,
и кухини оформяха незримо.
Напуках се…
със леден дъх ме разруши
и аз съм прах и пепел.
Живях,
видях и своите следи
оформили по другите дефекти.
Напуканото не боли
и някак си простило е отдавна
на другите, на себе си дори…
разпадането само знам ще го зарадва.