автор: krissi

Казах ти, че се обичам.
Ах колко много се обичам!
Обичам паяжинките оплетени от годините по моето лице.
Обичам тъжната,вяла полуусмивка,предизвикана от спомена.
Обичам искрящата дълбочината на помръкналият поглед.
Обичам изтънялата чаровност на посивелите коси.
Обичам дрезгавият шепот на изпръхналите тънки устни.
Обичам разяждащата болка на горчивите думи изречени наум.
Обичам туптящият трепет на необузданото очакващото сърце....
Безумно обичам замъгленото огледало пречещо да видя този жалък образ.
Ах,колко много се обичам.............
Защо ли търся друга обич !?