С мен споделяш - заспиваш самичка
до бащата на твойте деца.
Тъй отдавна приела си всичко...
Скришом с детските водни боички
всяка нощ ти рисуваш слънца.
Ново слънце във тебе изгрява
и примамливо нощем блести.
А след изгрева слънчев остава
в тебе скрита, и мира не дава
бегла скица на твойте мечти.
Порисувай си - нощем, на тъмно,
с разпилените водни бои.
Но когато навън се разсъмне,
във душата ти пак ще се стъмни
и, разкъсан, листът ще боли.
Ако листа във себе си носиш
и рисуваш слънца във нощта,
покажи ми слънцата - въпроси.
Ако мога, за теб ще изпрося
малко обич.
И аз съм баща...