автор: RAD72

Потича в кръвта ми мерло,
на страстта си вените прерязах.
Отпий от моето перо...
Без страх и Аз - ът си прегазих.

Не чакам спомен да ми сътвориш,
не искам стон и тиха нежност.
До мене няма да заспиш,
и няма да ти вричам Вечност.

Убий гнева си ...преглътни,
обидата и мъжка гордост.
Мигът - животът ти плати…
Прощавай женската ми дързост.

Ако успееш - ще си ти.
Ако пък не - ще си отидеш.
По пътят ти - от вси страни,
очите ми ще те застигат.

И трябва все да си готов
от пепелта да ме изваеш
Началото на стиха нов
от Нищото да изкопаеш.

Да ме изкъпеш във река,
звезда в косите ми да сложиш.
Отсечена дори ръка,
във моята да я положиш.

Аз знам че няма след това
синът ти кротко да откърмя.
За туй моли се без слова
и Бог когато ме отхвърля...