автор: rajsun

Във мене стихове се раждат
бездруго - и на сън дори!
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.

Умират. Не остава нищо,
ала душата ми след тях
като запалено стърнище
дими и вее черен прах.

И дълго тоя прах ще висне
на хоризонта мътно-сив,
и дълго аз ще го записвам,
а той ще бъде нечетлив -

като изместена кулиса
с неясен, мрачен силует,
като загатнатият смисъл
на цялото ми битие.
(1993)