автор: tender

Разходката на лунна светлина,
дъхът, поет след палещите устни,
омекналите сенки при луна,
тревата от ръката ти изпусната,
цветът на потъмнелите очи,
прикрили ирис в своите зеници,
божествена рапсодия звучи...
Отделяме се - две неволни птици,
притихнали след спомен за луна,
освободили в другия небето,
избрани днес от лунна светлина
и Божи дъх да сътворят детето си.