автор: pawleta

Съмна. Деня се оформи отново непредсказуем. Перушана му папагалски се изучил като будилник да пее. Ха-ха-ха сигурно е отдавна, но забелязвам сега. Това обяснява защо любимия сутрин вярва повече на мелодията от мобилния телефон. Будилник до главата, а това си е будилник на челото пръскащ перушини и налагащ мнението си.
Ех, ако те хвана ... хм и в земята не мога да те тръшна ,че ще полетиш. А мислех, че по голям дразнител от дъщерята няма. Имало разбира се , ама не е пилето това е нагласата ми за дразнителите. Как може да има създадено нещо толкова неудобно за обичане. Спонтанната радост винаги да е премерена. Дори и целувката някак неестествена , макар изразяваща нежност с огромни размери . Любовта ми може да го убие съвсем не на шега , а трябва да я тегля според неговите възможности на поносимост. Той обича красиво и естествено по-малко и егоистично. Когато иска да го харесвам и да ме впечатли започва да се петелчи , опъва крилца силно нагоре за да изглежда голям и силен и започва да врещи странно. Играе ли му се... накокошинва се целия и с друга песен предизвиква в случая пръстите на ръцете ми. Палеца и показалеца образуват буква "О" с ъгълче, което за него си е клюн предизвикателство. Напада , бяга отбранява се истинска война. В момента ми демонстрира доверие почиства перца кацнал на лявата ми ръка близо до лакътя. Това е трудно занимание . Всяка една перушина, перо се облизва от край до край...и май е приятно поне за него. Когато е готов (това отнема много време и се прави поне три пъти на ден) ще набута глава под крилцето си и ще спинка, ако го оставя и не започна да гуша лице в извивката на вратлето му . Перушината се смалява и открива истинската големина на въпросното, а това е ужасяващо. Живота му е събран във внимателното изразяване на моите чувства. Господи защо си го създал толкова неудобно за обичане, а привличащо любовта.