автор: bogpan

Това е този час,
когато
утрото напряга сили.

Зад мен е спрял
часовникът старинен,
децата ми все още
спят.
А погледът ти
вече не опипва
сухите цветя -
пламтяща птица.
Уви, все още
лятото ридае
в огледало.
И моите ръце
превръщат се във въздух
и сънуват...

В часа,
когато утрото
напряга сили.