автор: rajsun

Отиде и тая зима.
И пролетта ще зачеркнем.
Ако не ми се размине,
ще трябва да вземам мерки.

Не да те мисля задочно
през девет села в десето,
а да се съсредоточа
на фактите от битието.

Да те забравям по малко -
както нарастват дните.
Отиде ми лятото - жалко.
Дано есента ми стигне.

Ще подминавам мълком,
каквото на теб заприлича.
Ще се разхождам дълго,
докато забравя всичко.

А ти недей се заплесва
и недей много забавя.
За да ти бъде по-лесно -
гледай ме аз как го правя.