автор: Hecate

Кажи, какво направи ми, магьоснико,
та съживи ми чувствата погинали...
Да измервам пак с душата си по колко
удара съдерчни в болки са преминали.

Да си гиздя пак суетно косите,
че глася ги за твоя нощна постеля.
Да събирам твоя лик във водите,
където пера от надежди къделя...

Не знам с каква ме билка напои,
та ми върна ти душа погубена,
но сърцето ми наново ти спои и...
Събудих се в теб наново влюбена.