Красивото момиче
със свободно падаща бяла рокля
правеше усилия на перона
на Ейнджел.
В едната си ръка
носеше огромен куфар.
В другата друг.
Когато стигна до мен
тя спря. Зелените очи пробляснаха
като откраднати пеперуди.
"Ще бъдете ли така любезен
да вземете единия вместо мен"
попита тя, "до банката?"
Усмихнах се. "Удоволствието е за мен."
И наистина беше. В безопасност
през целия път до банката,
моята влажна длан, едно зелено око.