автор: trite_biri

Дойде като стихиен подъл вятър
и всичките ми мисли разпиля.
Голямата любов. Красив театър,
във който главна роля изиграх.

Целуваше ме. Ставах на богиня,
родена от вълни. И неразумна.
В краката ми полягаше невинно
и аз над теб изгрявах многолунна.

Но знаех, че си Юда. И усещах
ръцете ти - ухаещи на други.
Със стихове, като вълшебни свещи
запалваше ме...и ти вярвах лудо.

Докоснал раменете ми със шепот,
в очите ми надничаше скандално.
Лъжите ти преминаха през ехото.
Прощавам ти...но те са огледални.