От извор пия, а съм жажда,
изтичам в дъжд и пак съм сух.
Очи ме кърпят и разграждат,
че тихото "Ела!" не чух.
Дълбок съм кладеденец, но падам
във кладенец от теб копан.
Усмихна ли се, значи страдам,
свободен ли съм, съм в капан.
От чакането цял изгарям,
но чакам ли, съм буца лед.
Нездраво здраве преповтарям -
бъди ми хап, аз тъй съм блед!
Не си била вода ти жива
и жив, умиращ аз не бях.
Играехме игра лъжлива -
два зара без късмет във тях.