автор: alisa

Болнавите любови спят по къщите,
преживят сънища, предъвкват се,
болят ги кариесите.
Завиждат сигурно на самотата,
докато самотата им завижда.
Тя няма никого
и затова е себе си,
и като кобра по извивките на флейта
се гали омагьосано във жаждата.
А жаждата си има друга работа -
безсрамно се предлага на удавника,
но той пък се е вкопчил в сламка...
Една такава смешна диалектика.
Дали съм ти сърце или си клетка,
в която ще се блъскам до припадък?
Изобщо няма никой изненадан,
най-малко аз, но се залъгвам,
че пак не съм разбрала, че е друго...
Болнавите любови спят по къщите.
Не ме събуждай!