автор: sonyaji

Ти дойде и си отиваш,
Тръгваш вече,
преди да е започнал кръговратът
на сезоните-- дъжд и жега--
тръгваш преди утрото;
Едвам въздъхнала
свещта, едвам припаднала на леглото ми
твоята коса, вземаш къса удоволствие, за който си дошла
и си отиваш.

В сърцето ми останаха късове кърваво сурово месо.
Тук има само лешояди,
не е останала нито една пойна птица
в свърталището на лешояди.

Затова аз замлъквам
с подкосени колена и покрусен глас.
И в сърцето ми замръзват даже ветровете.

Ти дойде, връхлетя ме както ураган
завърта кораб сред вълните
в екстаз от пяна и въздишки;
и преди нощта да си е отишла,
преди да утихне бурята
ти тръгваш.

Забележка:  това е просто едно любовно стихотворение от хипер-модерната действителност на Ню Йорк, което само по себе си е парадокс, защото любовта тук едва ли съществува.