автор: liastovicata

Живота странно нещо е нали?
Какво остана от душите ни?
И безпощадно вятърът плющи,
крещейки спомен за съдбите ни.

Къде забравена любов остана?
И страст до смърт изпепеляваща?
Нима животът сив , с покана -
е гроб за старото ти поприще?

Това ли ти жела в мечтите си?
Във някой тъмен ъгъл - скрит
крадецо на души, така безмилостен,
защо не си веднъж открит?

И гледайки сега в очите ти,
защо не виждам таз искра,
която караше ме истински
за тебе да живея и умра...

В какво Любов се ти извърна?-
Във песен глъчна или Ад?
В какво Любов ни ти превърна?-
Във рана жлъчна - само смрад...

27.03.1998г.