автор: Mojsei

Това, душата ти, което иска
сега жестоко те притиска
и тласка те към бездна,
а грееш и с усмивка звездна...

Мигът ти е жесток - в самота,
защото си далеч от неговата топлина,
но знаеш любовта къде извира
и пътя й сърцето ти намира.

Споделената любов е безметежна
защото прави ти душата нежна
и с нея ти преставаш да си просекиня,
а себе си превръщаш в богиня.

Ментален миг, втъкал и възхищение,
изливащ се в поетично вдъхновение-
чрез него ти летиш, подобно птица,
с глас на възхитителна певица.

Щом носиш полъха човечен,
достигаш онзи извор вечен,
даряващ ти позиция ясна,
развивана в поезия прекрасна.