автор: atinasa

Разцъфнах...
Разтворих нежни, копринени листенца...
Освободих омаен, нежен аромат
и вятъра - моя приятел,
го довя при теб.
Ти долетя -
не си се бавил никак.
Кацна морен
сред моите листа,
погледна жадно
и с дъх спокоен
засмука сладостния ми нектар.
Замаян и пиян
понечи да си тръгнеш,
поглеждш ме
и си смутен.
"Нима наситил си се вече?"
Връщаш се при мене -
примирен,
поглъщаш с благодарност
отново моя свиден дар...
.......................................
Събличам бавно -
лист по лист,
премяната ми прелестна
отлита бавно
към майката-земя.
Разголвам
новото начало,
поставено
от двама ни -
от нас...