Херакъл и Ахил бавно се прокраднаха по тъмната уличка. Някъде тук трябваше да е това, което търсеха. Очите им трескаво оглеждаха всеки сантиметър от стената срещу тях. Най-сетне Ахил посочи една строшена тухла на земята:
- Хей, човече! Ето т'ва е, което търсим!
Херакъл огледа тухлата от всички страни. Кимна замислено и прибра парчетата в джоба на якето си. На няколко метра пред тях се чу пронизващ вик. Героите обърнаха глави натам. Един страховит лъв се приближаваше към тях. Ревеше с цяло гърло и се облизваше лакомо, докато прегръщаше нещо. Бе направо огромен, Ахил щеше да припадне като го видя. Затършува из джобовете си, за да извади джобен нож, но Херакъл го спря с властно движение:
- Споко, бе! Веднъж го победих, пак мога да го сторя!
- Абе, аз не съм много сигурен... Като го гледам ще те ръфне за закуска!
Херакъл се усмихна гордо, погледна лъва в очите, хвана Ахил за ръкава и с бесни викове се втурна да бяга от звяра. Немейският лъв дори не си направи труда да ги гони. Вече се бе нахранил с няколко млади девойки и хилавите младежи нямаше да бъдат голямо угощение.
Героите тичаха доста дълго време. После внезапно спряха и Херакъл попита Ахил:
- Ъ-ъ-ъ... За какво точно ни трябваше тази тухла?
Ахил направи недоволна гримаса и отговори:
- Ама ти наистина си бил толкова тъп, колкото казваше Язон! Тази тухла е единствения ни шанс за спасение. Само чрез нея ще успеем да направим заклинанието за отварянето на небостъргача и да вземем Златното Кожено Яке. Яко, а? Ако го откраднем, ще ни направят водачи на уличната банда на Йорк!
- Да, бе, да, сетих се!
След няколко часа Херакъл и Ахил стигнаха до един гигантски небостъргач.
- Тук вътре е Якето! - каза Ахил.
- А как точно ще ни помогне тухлата? Знаеш, че не съществуват магии!
- Следвай ме и ще видиш!
Ахил тръгна напред, а Херакъл безмълвно го последва. На входа на небостъргача стоеше широкоплещест културист, който май работеше като портиер. Херакъл се захили и започна да обяснява на Ахил, че този път няма той да свърши черната работа, когато Пелеевият син извади тухлата от джоба на Херакъл и я запрати с все сила по пазача. Онзи тихо се свлече на земята в безсъзнание. Ахил вдигна рамене и влезе в сградата сграбчил приятеля си за якето.
Двамата дълго препускаха по стълбите и най-сетне Ахил направи знак да спрат:
- Тук трябва да е! Пази го някакъв здравеняк. Ей-там е! - Младежът сочеше с дългия си пръст към дъното на коридора.
Херакъл някакси успя да различи един огромен мъж, лежащ на двойно легло, а на закачалка до него бе окачено жълто и бляскаво кожено яке.
- Той спи ли?
- Май да. Да вземаме Якето и да се чупим от това противно място!
За минута Ахил, Херакъл и Якето вече бяха извън небостъргача и тичаха да хванат автобуса за Йорк. Изведнъж Пелеевият син се спъна в един камък и се стовари тежко на земята. За миг глезена и петата му се подуха до неузнаваемост. Херакъл му помогна да стане, а Ахил само се усмихна и бодро каза:
- Някакво навехване! Че от това да не се умира!
Преслав Ганев