автор: starec

Нима животът заприлича
на селски смесен магазин?
От нищото мечта притича
и пламна, сякаш е бензин.

А ние, стока залежала,
по рафтовете му клечим;
над нас таван заръси жалост,
приличаща на мокър чим.

Дошлият кукла ще си купи
и ще я скрие зад бетон.
В очи по-черни от хралупи
като зверче ще шавне стон.

Не е научен да обича.
Но кой е учил за любов?
Копнеж или сълза се стича?...
Сълза в икона на Рубльов.

Но щом от магазина смесен
изкупят куклите докрай,
ще мине грохотната песен.
Или смъртта ще мине, май?...