автор: starec

Мадам Съдба, какъв ти е проблемът,
че ходиш по петите ни така?
Нас дяволите все едно ще вземат,
отиваме им просто на крака.
Какво като мечта си разчертала,
за всекиго да има по парче?
Щом мислим със стомаха и чатала,
крилата няма кой да облече.
Мадам Съдба, животът коленичи
и се смали самият хоризонт,
така че, мила, ти си просто ничия,
пробита като слоя от озон.
Глупак е бил, такъв и си остана
човекът, твоят храненик, нали?
Върви си всичко, казвам ти, по плана,
макар съдбовно в тебе да боли.
Мадам Съдба, в това ти е проблема,
че някога повярва лошо в нас.
Боклукът няма как да е емблема.
Не смяташ ли? Да сложим с тебе бас!