Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Гледах я. Тънките й ръчици, чупливите китки, изпитите бузи, очите й с премрежен поглед в мен, ала без да са в състояние да ме различат ясно. Напрягаше се да чува думите ми, стъпките ми около нея, шума от движенията ми. Опитваше се да извръща глава към мен, но за нея аз съществувах в друго измерение, където плътта все още се подчиняваше на желанието за движение и то с твърде резки и бързи движения за летаргичното състояние, в което се намираше тя. Гледах слабия й силует, който като сянка се крепеше на стола. Виждах бавните, неотмерени повдигания на изпитите й гърди и пулсът ми се ускоряваше, защото я виждах жива без да знам до кога.
Гледах я. И все още я исках. Може би до няколко години, месеца или минути щеше да си отиде и да постигне покоя, от който сега я делеше като че един дъх. Страхувах се да я имам. Страхувах се да не причиня синина на тая прозрачна кожа, да не я накарам да изстене с болка от някое прибързано мое движение. А най се страхувах да не видя как се прекършва в ръцете ми, докато я любя, докато правя сетни усилия да я стопля с моето тяло върху й. Исках да се приближа и да я целувам като за първи път, да я положа на пода и да насълзя очите й с жива страст. А тя искаше да се приближа, да я сграбча, да я хвърля на земята, да я задуша под тежестта си, да не я питам как е. Тя искаше и обичаше силата ми.
Нощем се гушеше като животинче в мен и я виждах да поема насън въображаемите ми удари върху себе си. Гушеше се и изживяваше болката си, гушеше се и студени й пръсти се впиваха в мен, за да ми кажат, че ме обича. Виждах сънищата й като наяве, защото отдавна тя не бе като истинска. Ефимерната й плът беше като сънувана, дните ни се точеха като болни сънища в една безкрайна нощ.
Тя се нуждаеше от мен. Бях гръбначния стълб и на двете ни тела, ръцете ми бяха нейната инвалидна количка, а понякога сякаш само моите вдишваха припомняха на гърдите й да продължат да се надигат. Усещах я срасла с мен като болно образование, което щеше да убие разсъдъка ми, но беше невъзможно да се противодейства. Студенината й се впиваше в мен.
Гледах я как вехне. Гледах едно болно есенно цвете, което се беше отворило към небето във време, когато нямаше как да получи живителна слънчева ласка. Вятърът ронеше почвата и изравяше корените, после се спускаше мъгла и аз се будех с последен спомен за цвете, витаещо в тази мъгла, сякаш хранещо се от нея, далеч-далеч над тоя свят.
Тя беше вече откъсната. Някога сестра ми изхвърляше дивите букети от вазата на верандата още свежи. Мачкаше ги, за да се поберат в кофата за боклук, и ги отнасяше. Сестра ми не обичаше да ги гледа как вехнат. Сестра ми отдавна би я убила.
Гледах я. А тя се обръщаше към мен и се правеше, че ме вижда. Със слуха си. Със студената си кожа. Но знаех, че не с очите си.
Тая нощ се реших да й дам каквото искаше от мен. Силата ми. Върху нея и нейната слабост. Сграбчвах я, както се надяваше да сторя, мачках празните й гърди, хапех чупливия й врат, правех това, за което тя ме молеше в съня си. Още първият оргазъм я изтощи. Отпусна се още по-моя в ръцете ми, неистински някак загрята, а ледена; задъхана, ала почти без дъх. Бях й влял от живота си и за секунда очите й живи разцъфнаха. Погледа й се заби в мен и остави резки в съзнанието ми. Пулсът й се чуваше силен, почти не неин, сякаш чуждо сърце биеше вместо нейното. Всеки миг и тя щеше да се разтече отново в ръцете ми. Отново щеше да натежи с неочаквана сила. По белия й врат вече се отличаваха червени белези и крехки артерии пулсираха под прозрачната й кожа. Обхванах врата й с ръка. Почаках да отвори очи. Свих пръстите си. Устните й леко ме погалиха с последна усмивка.
Облян в пот. Събудих се. Панически се обърнах към нея и я притиснах към себе си. Беше вледенена. Беше се пречупила. В съня си. И в моя.
Публикувано от BlackCat на 27.01.2006 @ 23:04:17
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 76964 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Вехнеща" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вехнеща от copie на 28.01.2006 @ 01:42:08 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам какво ме накара да прочета този текст, но не съжалявам.
Има нужда, по мое виждане, от редактиране тук-там.
Но основното е: хубава история и хубаво разказана.
Поздрави от мен и благодаря! |
Re: Вехнеща от Obgru6tane на 28.01.2006 @ 23:12:05 (Профил | Изпрати бележка) | Абе усещам аз, че нещо му липсва, но честно казано не знам как може да го пипна правилно. Сигурно защото е писан на един дъх и улавя много специфично настроение, а в такива случаи редактацията е равносилна на хвърляне в кошчето:). Но пък ако имаш нещо конкретно на идея ще се радвам да го чуя:)
(Хе... сега ми кажи, че си намеквала за бързописа и правописа ми:) и ще ме забиеш в земята:) ). |
]
Re: Вехнеща от copie на 29.01.2006 @ 12:19:15 (Профил | Изпрати бележка) | Не, за правописа не съм и мислила дори. Не мисля, че нещо му липсва, обратното - аз бих посъкратила тук-таме, за да се засили въздействието.
Поздрав! |
]
Re: Вехнеща от libra на 28.01.2006 @ 05:52:44 (Профил | Изпрати бележка) | това е текст, на който не знам какво да напиша, каквото и да напиша все ще е слабо казано..
ти си талант, жалко че рядко публикуваш.. |
Re: Вехнеща от Obgru6tane на 28.01.2006 @ 23:07:53 (Профил | Изпрати бележка) | Твърде много ме ласкаеш:))) Каквото и да ми напишеш - най-важно е, че си ми отделила от времето си. Готина вечер, прегръщам те! |
]
Re: Вехнеща от libra на 29.01.2006 @ 22:05:56 (Профил | Изпрати бележка) | знаеш ли
ласкателството, комплиментите - далеч съм от тях
талантливо е написано - мое мнение
освен това пак мое мнение, не се нуждае от редакция |
]
Re: Вехнеща от Ufff на 29.01.2006 @ 02:04:53 (Профил | Изпрати бележка) | Рентгенография на гръбначния стълб. Леле, то било сложно! |
Re: Вехнеща от Obgru6tane на 29.01.2006 @ 20:53:53 (Профил | Изпрати бележка) | Така не би ми дошло да го кажа! Дали има начин сега да си проманя заглавието?:))) |
]
Re: Вехнеща от Apokalipsis на 30.01.2006 @ 15:10:26 (Профил | Изпрати бележка) | Нещо такова ми се въртеше в главата напоследък, но ти го написа първа;)))
Текста е страхотен, по мое мнение можеше да има малко повече жестокост, да е малко по-кървавко;)разбираш, надявам се. Но пък тогава щеше да носи друг заряд. Това си ти - пишеш нежно и обгръщащо;)))))))))
Супер е, много целувки!!!! |
Re: Вехнеща от Obgru6tane на 30.01.2006 @ 20:59:50 (Профил | Изпрати бележка) | Викам си, трябва вече да престана да се изкушавам и да не ти отговарям на всеки коментар. Ама как, моля ви се, като явно този е някак... с двойна сила:))). Мерси, мерси:). Ами... след като е можело по-кървавко, а и на теб ти се е въртяло такова нещо... Айде приятелски дуел? Победителят печели театър с победения:). |
]
Re: Вехнеща от Apokalipsis на 30.01.2006 @ 15:12:37 (Профил | Изпрати бележка) | Нещо такова ми се въртеше в главата напоследък, но ти го написа първа;)))
Текста е страхотен, по мое мнение можеше да има малко повече жестокост, да е малко по-кървавко;)разбираш, надявам се. Но пък тогава щеше да носи друг заряд. Това си ти - пишеш нежно и обгръщащо;)))))))))
Супер е, много целувки!!!! |
Re: Вехнеща от star (dreame_star@all.bg) на 12.02.2006 @ 01:47:02 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво преживяване!
Дано в живота не се налага в съня да открием човека до себе си.
Поздрав! |
Re: Вехнеща от Obgru6tane на 19.10.2006 @ 00:24:51 (Профил | Изпрати бележка) | знаеш ли..в конкретния случай е по-скоро да откриеш човекът в себе си. Поздрави! |
]
Re: Вехнеща от Obgru6tane на 19.10.2006 @ 00:25:09 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли..В конкретния случай е по-скоро да откриеш човека в себе си. Поздрави! |
] | |